Дарвин относно котките

Еволюция на котката

През 19 в. един учен завинаги променя разбирането ни за произхода на живота. Днес теорията на Дарвин за еволюцията е всеизвестна – всички видове, с течението на времето, са еволюирали от един общ прародител, посредством естествения отбор. Днес теорията е доразвита, в така наречената синтезирана теория на еволюцията. Несъмнено Дарвиновите идеи са споменавани нееднократно в часовете по биология. И докато в учебниците, винаги се дават като примери еволюционните дървета на конете и слоновете, едва ли някой от Вас се е замислял от къде произхожда живеещият във дома Ви мишеловец. Продължете със статията и ще се натъкнете на някои изненади!

Интересни факти за еволюцията на котките:

Факт 1: Всички знаем за прастарата вражда между кучетата и котките. Но познайте какво? Котките и кучетата имат общ предшественик! Той се нарича миацид и се е появил преди около 65 милиона години. Нашите лаещи и мъркащи любимци са поели по различни еволюционни пътища преди около 42 млн години (през еоцена). И докато котките са запазили повечето от отличителните черти на миацидите, кучетата са претърпели значителни промени.

Факт 2: Въпреки, че в момента хората окупират върха на хранителната верига, при домашните котки съотношението между сила и размер надвишава в пъти това у човека. Ако приравним размерите си, мъркащите домашни любимци ще се окажат доста по-конкурентно способни от хората.

Факт 3: Котките са били опитомени последни. Счита се, че те са били привлечени към селищата на хората, заради изобилието от гризачи, навъртащи се около земеделските култури.

Еволюционно дърво:

Най-ранните предшественици на котките еволюирали преди 200 млн години от влечугите. Знае се, че преди около 65 млн години тези същества са се разделили на 2 групи. Животните от първата група са наречени креодонти. Те са били примитивни бозайници, хранещи се с риба, които обаче не са оцелели и днес нямат директни наследници. Втората група се е състояла от миацидите. Те са дали началото на днешните месоядни, включително и на домашната котка (Felis catus).

Въпреки, че откритите фосили, принадлежащи на котешките предци, са малко на брой и редки, археолозите са успели да съставят следното еволюционно дърво:

1.Миациди – Първите коткоподобни същества, наречени миациди, са се прехранвали с месото на други гръбначни животни. Те са имали дълги тела, с къси крайници и са притежавали горни и долни кучешки зъби за разкъсване на месото. Живеели са в горите и размерите им варирали – някои представители са били колкото невестулки, а други – колкото вълци.

Миацидите са просъществували около 29 млн години, като междувременно също се разделили на 2 групи – Canoidea и Feloidea.

Canoidea от своя страна се разделили на 4 групи – Canids, които дали началото на кучетата, вълците и лисиците; Mustelids, които дали началото на невестулките, норките, скунксовете и язовците; Procyonids, от които произлезли ракуните и Ursinids – предшественици на мечките.

От Feloidea еволюирали 3 групи – Hyaenids (предци на хиените), Viverrids (прародители на мангустите и цибетките) и Dinictis, от които произлизат представителите на семейство Котки.

2.Dinictis (Диниктис) – Открити са фосили на Dinictis на около 53 млн години. Тези животни са се отличавали с по-дълги крайници и опашка, както и коткоподобни зъби. Били са значително по-добри ловци от миацидите и са дали началото на 2 нови групи – Paleofelids, известни още като саблезъби котки и Neofelids, които продължили да се развиват в съвременните големи котки.

Саблезъбите котки били с размера на малка пума, не можели да прибират ноктите си и ходели на възглавничките на лапите си. Те обаче имали ограничени интелектуални възможности и се оказали задънена улица в еволюцията, а както знаете естественият отбор не търпи провалите. Така саблезъбите котки изчезнали, след като вида им просъществувал около 30 млн години.

Интересното при Неофелидите е, че тяхната еволюция протича на 2 етапа – Proailurus и Pseudoailurus.

3. Proailurus (Проаилурус)– Първият етап от усъвършенстването на неофелидите, включва Proailurus. Представителите на тази група се развиват през олигоцена. Имали са дълги опашки и вероятно са се катерели по дърветата. Считани са за първите същински котки. През миоцена (преди 23 млн години) те еволюират в Pseudoailurus.

4.Pseudoailurus (Псевдоаилурус)– Това е праисторическа котка, наподобяваща невестулка. Тя е директен предшественик на съвременната котка. Тези животни са имали сплескан черепи и силен слух. Pseudoailurus еволюирали в 4 подгрупи.

Първата група включвала Смилодона, познат най-вече като саблезъб тигър. Те се появили преди 12 млн години, но 2 млн години по-късно измрели.

Далеч по-успешни са били групите Acynonyx, Panthera и Felis, които се разделили преди 10 млн години. Acynonyx всъщност довели до днешните гепарди. Подезичната им кост е била вкостена, което пречи и на потомците им да издават рев. Освен това, те не са могли да прибират ноктите си, което също се е запазило при гепардите.

От Panthera са произлезли съвременните големи котки. Например, леопарди, лъвове, тигри, ягуари. Подезичната им кост е отчасти хрущял, което гарантира надаването на мощен рев.

Felis е най-голямото котешко семейство. Характеризира се с вкостена подезична кост, което прави издаването на рев невъзможно. Към тази група спадат пумата, риса, каракала, оцелота и др. Но най-голямо значение за еволюцията на домашната котка, има един дребен представител на това семейство – Африканската дива котка.

5. Африканска дива котка – Досега се считаше, че тя е била опитомена в Древен Египет преди 4000 години и е положила началото на днешните разнообразни породи. Но през 2004г. бе намерено доказателство и за по-ранното присъствие на домашните котки. На гръцкия остров Кипър, бе открит гроб на човек и котка, датиращ отпреди 9200-9500 години. Котката силно наподобявала африканската дива котка. Това откритие, в комбинация с редица генетични изследвания, сочат, че котките са били опитомени в Средния Изток и после са били разпространени в Гърция и Египет. Също така, вече се смята, че домашните котки са възникнаки не само от африканската дива котка, но и от поне още 4 подвида на F. Silvestris (Диви котки).

За по-добро ориентиране сред разнообразните таксономични единици, погледнете графиката:

Графика на дървото на предците на домашната котка

Подобни статии:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s